Римската империя дължи своето съществуване и разцвет благодарение на правото и правосъдието. Без тези две съществени основи Рим не би бил империя. Правото е това, което е свързвало народите в държавата и е дало тласък за развитие в техните взаимоотношения. Още в това древно време римляните са разбрали, че за да съществува тяхната империя са нужни закони, общи закони и правосъдие, подчинено на общи правила. Именно в тази епоха са се развили едни от най-съществените принципи на частното (гражданското) право, които се използват и днес в почти целия свят.
След това кратко въведение Ви предлагам подбрани сентенции на римското право с транскрипция и превод към тях. Надявам се да Ви харесат.
Ius est ars boni et aequi [юс ест арс бони ет екви] – правото е изкуство за доброто и справедливото;
Temporis filia veritas [темпорис филиа веритас] – истината е дъщеря на времето;
Solus consensus obligat [солус консенсус oблигат] – съгласието обвързва;
Simplicitas est legibus amica [симплицитас ест легибус амика] – простотата е приятелка на правото;
Silent leges inter arma [силент легес интер арма] – правото е безмълвно сред оръжията;
Scriptum pro scribente nihil probat, set conrta scribentem [скриптум про скрибенте нихил пробат, сет контра скрибентем] – написаното от пишещия не доказва, освен ако е против него;
Ratio est anima legis [рацио ест анима легис] – разумът е душата на закона;
Repetio mater studiorum [репетицио матер студиорум] – повторението е майка на знанието;
Quot homines, tot sententiae [квот хоминес, тот сентенцие] – колкото хора, толкова мнения;
Quod alias non fuit licitum necessitas licitum tacit [квод алиас нон фуит лицитум нецесситас лицитум тацит] - необходимостта прави законно това, което в обикновени условия е незаконно;
Qui scribit, bis legit [кви скрибит, бис легит] – който пише, чете два пъти;
Qui nimium probat, nihil probat [кви нимиум пробат, нихил пробат] – който прекалено доказва, не доказва;
Qui habet commoda ferre debet onera [кви хабет коммода, ферре дебет онера] – който носи ползите, носи и тежестите;
Quae fuerant vitia mores sunt [кве фуерант вициа, морес сунт] – предишни пороци са сегашни нрави;
Probatis extremis, praesumitur medium [пробатис екстремис презумитур медиум] – доказване на изходните точки доказва и средата между тях;
Legibus idcirco omnes servimus ut liberi esse possimus [легибус идцирко омнес сервимус ут либери ессе поссимус] - всички се подчиняваме на законите, за да можем да бъдем свободни;
Leges posteriores, priores contrarias abrogant [легес постериорес, приорес контрариас аброгант] - новите закони имат примат пред старите, които им противоречат;
Legalitas regnorum fundamentum [легалитас регнорум фундаментум] - законността е основа на държавата;
lus humanitatis [юс хуманитатис] - право на човешкото достойнство, на човеколюбието, на хуманността; хуманитарно право;
Religio privati officii [религио привати оффиции] - добросъвестност в частните задължения;
Bona fides [бона фидес] - добросъвестност; с чиста съвест;
Bona fides non patitur, ut bis idem exigatur [бона фидес нон патитур ут бис идем егзигатур] - добросъвестността не позволява да се иска едно и също нещо два пъти;
Dolus malus posterior non nocet [долус малус постериор нон ноцет] - дошлият по-късно разум не вреди;
Lex est aliquid rationem [лекс ест аликвид рационем] - законът е в голяма степен разум;
Nemo prudens punit, quia peccatum est, sed ne peccetur [немо пруденс пунит, квиа пеккатум ест, сед не пекцетур] - всеки разумен човек наказва не защото вече е извършена грешка, а за да не се греши занапред;
Nihil quod est contra rationem est licitum [нихил квод ест контра рационем ест лицитум] - нещо, което противоречи на разума, не е законно (не е легитимно);
Res immobiles [рес иммобилес] - недвижими вещи;
Res mobiles [pec мобилес] - движими вещи;
Tacita reconductio [тацита рекондукцио] - мълчаливо подновяване на договора;
Actus repugnans non potest in esse produci [актус репугнанс нон потест ин ессе продуци] - действие, несъвместимо с целта на договора, не предизвиква договорни последици;
Perfecta emptione periculum ad emptorem respicit [перфекта емпционе перикулум ад емпторем респицит] - след сключване на договора рискът е за купувача;
Quando abest provisio partis, adest provisio legis [квандо абест провизио партис, адест провизио легис] - когато липсват условия, определени от страните, сключили договора, действат условията, предвидени от закона;
Affirmanti, non neganti, incumbit probatio [аффирманти, нон неганти, инкумбит пробацио] - задължението за доказване е на обвинителя, не на обвинения;
Alma mater [алма матер] - Майка хранителка, Висше училище;
abusus non tollit usum (абузус нон толит узум) – възможното злоупотребление не може да бъде повод против надлежното употребление, т.е. ако с нещо може да се злоупотребява, това не значи,че същото нещо не требва да се употребява.
ad poenitendum properat, cito qui iudicat (ад пеницендум прoперат цито кви юдикат) – скоро се разкайва този,който бързо съди.
adversa magnos probant (адверса магнос пробант) – несгодите изпитват силния.
alienum nobis nostrum plus aliis placet (алиенум нобис нострум плус алиис плацет) – чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.
alteri vivas oportet si vis tibi vivere (алтери вивас опортет си вис тиби вивере) – трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.
amicos res secundae parant, adversae probant (амикос рес секунде парант адверсе пробант) –човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.
ars longa, vita brevis (арс лонга вита бревис) – изкуството (е) дълго, животът кратък.
audi alteram partem (ауди алтерам партем) – вслушай се в двете страни, преди да дадеш заключението си
basis virtutum Constantia (базис виртутум констанциа) – постоянството е основата на добродетелите.
boni pastoris est tondere pecus, non deglubere (бони пасторис ест тондере пекус нон деглубере) – добрият овчар стриже овцете, но не ги дере.
cedant arma togae (цедант арма тоге) – нека оръжията да отстъпят пред тогата, т.е. да отстъпи военната власт пред гражданската
clara pacta, boni amici (клара пакта бони амици) – ясни условия – добри приятели
cogito, ergo sum (когито, ерго сум) - мисля, следователно съществувам – мисъл на големия френски философ Декарт.
concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur (конкордия парве рес крескунт, дискордиа максиме дилабунтур) – със съгласие малките работи стават голями, а без съгласие големите работи стават малки.
conditio sine qua non (кондицио сине кванон) - условие, без което не може, т.е. необходимо, неизбежно условие.
consuetudo est altera natura (консуетудо ест алтера натура) – навикът е втора природа
dictum factum (диктум фактум) - речено-сторено.
contentus abundant (контентус абундат) – доволният има всичко в изобилие
corpus delicti (корпус деликти) – тялото на престъплението, т.е. предметът, който доказва съществуването на престъплението, било че той е послужил за неговото извършване, било че е резултат от него.
cupido atque ira consultores pessimi (купидо аткве ира консулторес песими) – страстта и гневът са най-лошите съветници
cupido dominandi cunctis affectibus flagrantior est (купидо доминанди кунктис афектибус флагранциор ест) – жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти.
defficile est crimen non prodere vultu (дифициле ест кримен нон продере вулту) – мъчно е да не издадеш престъплението си с израз на лицето.
discordia fit carior Concordia (дискордиа фит кариор конкордиа) – понякога свадата заякчава сговора
divide et impera (дивиде ет импера) – разделяй и владей!
docendo discimus (доцендо дисцимус) – като учиме другите и сами се учиме.
do ut des (до ут дес) – дай, за да ти дам.
dum spiro spero (дум спиро сперо) – докато дишам, надявам се, т.е. докато съм жив не губя надежда.
dura lex, sed lex (дура лекс сед лекс) – законът е строг, но е закон! (употребява се, когато се говори за някоя неприятна наредба, на която човек трябва да се подчини).
error communis facit jus (ерор комунис фацит юс) – грешката на мнозина съставлява закон, мисъл изказана от Дигест в III закон).
esse oportet, ut vivas, non vivere, ut edas (есе опортет ут вивас нон вивере ут едас) – трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.
etiam hosti fides servanda (ециам хости фидес серванда) – и спрямо неприятеля трябва да се спазва дадената дума.
etiam sine lege poena est conscientia (ециам сине леге пена ест консциенциа) – съвестта наказва, дори без да е осъдил законът.
ex nunc (екс нунк) – от сега (нататък).
ex officio(екс официо) – по служба, служебно, по длъжност.
ex tunc (екс тунк) от тогава насам, досега. (обратно действие на закона)
ex minimis seminibus nascuntur ingentia (екс минимис семинибус наскунтур ингенциа) – от малки семена изникват големи неща.
Iustitia est constans et perpetua voluntas ius suum cuique tribuendi. Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere - Справедливостта е постоянна и трайна воля да се отдава всекиму неговото право. Предписанията на правото са тези: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето.
Използвана литература: Георги Бойчев - Юридически латиснко-български речник, проф. Михаил Андреев - Римско частно право, Жорж Нурижан - Латински цитати и мъдри мисли.