Така наречените „бързи кредити“ са особено разпространени в България поради лошата икономическа среда в страната и недоброто финансово състояние на населението.
Тъй като тези кредити крият немалко рискове европейското и националното законодателства предоставят ред гаранции и защити на потребителя-получател на кредита при този вид договори. Въпреки това тези гаранции и права се нарушават от кредитора поради господстващото му положение.
В масовия брой от случаите договорите за потребителски кредит са неясни, съдържат множество клаузи и нарушават някои законови забрани.
Спомена се вече, че потребителят се ползва от особена защита и в тази връзка кредиторът е длъжен да спазва всички законови изисквания, за да не се стигне до злоупотреба с положение и влошаване на финансовото и емоционалното състояние на длъжника.
На първо място договорът следва да е ясен и разбираем, да не съдържа клаузи, които позволяват две или повече тълкувания. Чл. 2 от Закона за потребителския кредит, казва че: „Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“
На следващо място тези договори трябва да съдържат равноправни клаузи, но в масовия брой случаи това правило не се спазва и кредиторът представя на длъжника готов предварителен договор, който е изгоден единствено за самия него, а длъжникът му остава само да го подпише заради нуждата от пари и често дори не го прочита преди това. Практика е също така в договорите за потребителски кредит да се съдържат клаузи, при които кредиторът може да Ви търси по всяко време, на всяко място, да уведомява работодателя и други лица за липса на плащане по кредита, да Ви изпраща непрекъснато съобщения и т.н., като се цели по този начин да се окаже психологически натиск на потребителя, а нерядко се стига и до тормоз. Такива клаузи са неравнопоставени и противоречат на добросъвестността и поради това те са нищожни, така де те нямат правно действие и не са обвързващи.
Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Друго често нарушение, което срещам в своята практика е свързано с допустимият процент на разходите (печалбата на кредитора). Законът забранява да се преминава границата от пет пъти законната лихва. Към 12.2023 тя е 13,80 %, но до 09.2022 тя бе 10 %. В договорите за потребителски кредит често се нарушава това изискване било то пряко или чрез заобикалянето на тази забрана по други начини. Така общата сума, която връща длъжникът е по-голяма отколкото е допустимо.
Също така в своята практика не съм имал случай, в който клиентът ми - длъжник да е сключил договор за потребителски кредит без да са нарушени изискванията на Закона. Броят и тежестта на тези нарушения варират според фирмата, която предоставя кредита, но във всяко дело, по което съм защитавал интересите на длъжника винаги се е стигало или до изцяло, или до частично отхвърляне на предявените срещу длъжника искове.
Важно е да знаете, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на Закона за потребителски кредит е нищожна – няма правно действие и не Ви обвързва. Ако нарушението е съществено договорът може да бъде обявен изцяло за недействителен и така ще се наложи да върнете само това, което сте получили.
Ако имате притеснения по повод на вече сключен договор имате право, без да дължите обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откажете от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни от датата на сключване на договора за кредит.